ЦЕЛИТЕ НА ВСЕОБЩАТА ДЕМОКРАЦИЯ

 

 

 

I. Основната причина на многостранната криза (политическа, икономическа, социална, екологична и културна), в която живеем, е концентрацията на властта в ръцете на различни елити. Тази концентрация се поддържа и възпроизвежда от динамиката на системата на пазарната икономика (под настоящата й интернационализирана форма) и политическата й добавка, представителната “демокрация”, т.е. от икономическата и политическа система, появила се назапад преди два века.

II. Съответно, преодоляването на хроничната криза, започнала с раждането на тази система и влошила се с интернационализирането на пазарната икономика, не е възможно чрез реформирането й – както утопично твърдят някои течения на гражданското общество, Зелени партии и други организации, които в крайна сметка действат като нейни възхвалители. Преодоляването на кризата е възможно единствено чрез създаването на нова форма на политическа, социална и икономическа организация, осигуряваща равномерното разпределение на властта сред гражданите на всички нива (политическо, икономическо, социално и културно). Следователно Всеобщата Демокрация не е просто нова утопия, а нова форма на организация, целяща чрез подсигуряването на равномерно разпределение на властта на всички нива, да разреши окончателно настоящата многостранна криза. Главната цел е установяването на Световен Демократичен Ред, основан на конфедерации на Всеобща Демокрация, който ще замени настоящите и миналите йерархични световни редове.

III. Всеобщата Демокрация е най-висшата форма на Демокрация, имайки пред вид, че тя осигурява институционалните предусловия за политическата (пряката) демокрация, икономическата демокрация, демокрацията в обществената сфера и екологическата демокрация. На субективно ниво Всеобщата Демокрация се опира на съзнателния избор на гражданите за автономия, а не на догми, религиозни и нерационални системи или затворени теоретични системи, отхвърлящи всякаква дискусия около първичните устои на тези вярвания – дискусия, която е крайъгълния камък на демокрацията.

IV. Политическата демокрация включва създаването на институции за пряка демокрация на политическо ниво, така че всички решения да се взимат от народни (демотични) асамблеи (напр. местните граждански събрания на нивото на демоса), които се конфедерират на регионално, национално и в крайна сметка на континентално и глобално ниво и са съставени от делегати, подчинени на незабавна отзоваемост от страна на народните асамблеи. Функцията на областните, националните и конфедералните събрания е единствено да изпълняват и координират политическите решения на народните асамблеи. Съответно политическата демокрация гарантира реинтеграцията на обществото в политическото измерение и заменя държавата като отделна власт над гражданите – т.е. положението, което в крайна сметка превръща гражданите в поданици.

V. Икономическата демокрация включва създаването на институции за колективното имущество на производствените ресурси (т.е. на източниците на обществено богатство) и съвместния контрол над тях от народните асамблеи. Системата на пазарна икономика, довела до настоящата огромна концентрация на богатство в ръцете на малцина, както и до безработица, ниско заплащане, несигурност, деградацията на обществените услуги и екологическата катастрофа, ще бъде заместена с нови институции на демократичен контрол на средствата за производство, които целят да задоволят основните нужди на всички граждани, както и да осигурят личната гражданска свобода на избор, целейки задоволяването на личните не-основни нужди, в съответствие с личните предпочитания за труд/развлечение. Съответно, икономическата демокрация гарантира реинтегрирането на обществото в икономиката и заменя паричната/пазарната икономика, която разделя гражданите на привилегировани от една страна, които повече от покриват всякаква действителна или въображаема нужда, която могат да имат и от друга страна – непревилигировани, които са неспособни да покрият дори и основните си нужди.

VI. Демокрацията в обществената сфера включва създаването на институции на само-управление във фабриките, бюрата и като цяло в местата за производство, както и в образователните и културните институции (медии, изкуства и пр.). Работническите съвети, студентските съвети и т.н. подсигуряват само-управлението на местата за производство, местата за образование и пр., водени от общите цели, определяни от народните асамблеи, както и от предпочитанията на гражданите в качеството им на производители, но също и на потребители. Един описателен модел, излагащ начина, по който би могъла да действа икономическата демокрация като цяло и в частност как решенията на гражданите като членове на народните асамблеи биха могли да бъдат взаимносвързани с решенията на гражданите от само-управляваните институции, е описан в том-3, №2 (1995) на списанието Демокрация и Природа (Democracy & Nature), както и с повече подробности в глава 6 на книгата Към Всеобща Демокрация (Towards an Inclusive Democracy, Cassell/Continuum, 1997).

VII. Екологическата демокрация включва създаването на институции и култура, осигуряващи взаимната реинтеграция на обществото с природата. Това означава, че целта на икономическата дейност не е настоящето еко-капиталистическо “развитие”, изисквано от съревнованието и печалбарските търсения, а покриването на нуждите на всички граждани по такъв начин, че да се осигури истинско качество на живот, което само едно хармонично взаимоотношение между обществото и природата може да донесе. Следователно екологическата демокрация не може да се постигне нито в настоящата система на пазарна икономика и произтичащата “икономика на растежа”, нито в никоя друга система, целяща предимно растеж, като централизираната система на т.нар. ““реален социализъм””.

VIII. Всеобщата Демокрация не е нито резултат на диалектическото развитие на Природата или Обществото, определяно от някакви си “закони/тенденции” за природната или социална еволюция, нито пък поредна утопия като тези, които се появяват в либертарните среди. Съответно Всеобщата Демокрация не е съвместима с никакви затворени теоретични системи и естествено с никакъв религиозен (или какъвто и да е) нерационализъм. Проектът на Всеобщата Демокрация цели да изгради масово движение, което ще синтезира и надхвърли социалните движения за социализъм, демокрация и автономия, както и новите социални движения за равенство независимо от рода, вида, културата и пр.

IX. Съответно преходът към Всеобщата Демокрация предполага създаването на масивно движение на местно, областно, национално и най-после континентално и световно ниво, целящо заместването на системата на пазарна икономика и представителна “демокрация” с институции на пряка, икономическа и екологическа демокрация, както и с демокрация в социалната сфера. Това движение взима участие на всички нива (политическо, икономическо, обществено, екологическо, културно) с цел да се създадат нови институции и култура. Тази намеса не се изразява само чрез създаването на алтернативни форми на личен или обществен живот (“чрез примера”), пряко действие или участие в местните избори, а чрез комбинацията на тези и други подобни действия – при условие, че всички тези дейности бъдат неразделна част от една изчерпателна програма за радикална обществена промяна към Всеобща Демокрация. Участието в местните избори (единствените избори, съвместими с целите на Всеобщата Демокрация) цели единствено да създаде в голям обществен мащаб институции и култура, основани на Всеобщата Демокрация. Същинската цел е създаването на паралелно по отношение на съществуващата система управление чрез развиването на масовото осъзнаване, до което води борбата срещу съществуващите институции, както и борбата за новите институции и установяването на самите нови институции. Когато болшинството от хората приемат принципите на демократичната организация и масово взимат участие в новите институции, тогава никоя сила на Земята не ще може да спре срутването на старата система на концентрация на властта в ръцете на малцина – причината за почти всички беди за болшинството на човешката раса (преходната стратегия към Всеобща Демокрация е детайлно описана в Демокрация и Природа, том-8, №1, 2002г.).

X. Междинната цел е изграждането на Мрежа от Граждани за Всеобща Демокрация, която ще цели създаването на алтернативно демократично съзнание чрез политическа намеса, както и чрез културни дейности, с окончателна цел за допринасяне към създаването на по-широка политическо движение за прехода към Всеобщата Демокрация. Първа стъпка в тази насока би могло да бъде създаването на учебни групи, даващи възможност за задълбочаване на познанията относно различните аспекти на проекта за всеобщата демокрация, в това число и рeшаващите въпроси за стратегията и тактиките.